Снощи не правих лайф ивент за избора на песен за Евровизия, но го гледах, разбира се. От трите песни, които Дара представи, най-добра беше Curse, но се радвам, че избраха Бангаранга, понеже е най-елементарна и хващаща. За Евровизия такава трябва. Да пробие като свредел главите на всичко живо и да не остане човек, който да не си я припява. Освен това е лесна, без никакви високи и дълги ноти, така че изпълнението не носи никакъв риск и Дара трябва просто да успее да остане поне три минути на крака на сцената… Т.е. да не вземе да се пльосне по корем или да не почне, недай си Боже, пък да се търкаля там по стълбите, например… Успее ли да се задържи права, в каквато и форма да е гласа й, все току ще успее да каже три пъти „бангаранга“. 
Жена ми гледала реакциите на разни фенове на Евровизия от цял свят и те всички били във възторг от Бангаранга и от Дара. Предричат ни победа и вече започвали да си резервират полети и хотели за догодина за София, когато заради Дара ще станем домакини на това… нещо… каквото и да е то, защото ако трябва да бъдем честни, то няма нищо общо с музиката. Хубаво ще е обаче да го спечелим. Няма да имам емоционално отношение към Бангаранга, както съм имал към някои от предишните български песни на Евровизия, но като българин, ще стискам палци на Дара да вземе победата.
Съветвам Станислава Армутлиева да преподпише договора си с нея, защото само след няколко месеца това вече няма да е възможно. Дара ще я отгледаме. Сигурен съм, че където и да се класира, ще получи добри предложения от европейски и дори световни лейбъли, така че нищо чудно тези, които плюха по нея, да се наложи да си приберат плюнките обратно, когато Дара стане първата истински популярна българска певица…
Чуха се призиви, че е трябвало вместо Дара, да изпратим „единствения голям и значим български глас“, т.е. този на Лили Иванова и това не е лишено от логика, да ви кажа… Вие представяте ли си как ще оберем точките, като им пратим една засукана, 90 годишна бабичка, която не само все още стои на краката си, но и от гърлото й все пак излиза нещо, наподобяващо пеене… Акъла ще им вземем, така е, но нищо… Има време да им пратим и Лили Иванова. За никъде не бързаме… Догодина нека иде пък тя!
И накрая искам да изразя задоволството си от коментарите на моята приятелка Тони Димитрова, която този път беше супер позитивна и едва ли е успяла да разгневи баба Пена от Луковит и стрина Стойна от Каспичан и да ги накара да бълват змии и гушери у фейсбука, както го направи преди месец. Браво, Toni. Във Варна все още ще можеш да ходиш… а Кюстендилци да се оправят.
Фейсбук